петък, 19 юли 2013 г.

Имало едно време Галактика


         За улеснение всички пространствени мерки и времеви понятия са посочени според земните стандарти и разбирания, за да няма многословни изяснения и уточнения.

 

1.     Хроника на разума.

         В Галактиката има няколкостотин милиарда звезди, като на всеки десет милиона  от тях има образувана планетна система и на всеки сто от тези планети има зараждащи се условия се или вече съществуващ процес на живот, като средно на всеки десет хиляда от обитаемите светове има разумни видове, които осъзнават кои са и къде са. Същите определяха съществуването си като разумно, не само защото променяха околната си среда по свой вкус, но и понякога, за разнообрази или от скука, затриваха вида си чрез достигане на високотехнологичен живот, само и само за да започне процеса на развитие отначало.

         Това не значи, че Галактиката е пренаселена с разумни, защото онези, които за разннообразие или от скука унищожаваха световете си, рядко имаха възможност пак да ги сътворят, затова тя винаги е била и си остава огромно място, където ако някой изведнъж разбере, че съществува в космическото пространство, то неговия също разумен събрат обикновено се намира на отсрещния край на същото това пространство.

         Все пак, с развитието на разума из галактическия космос бяха започнали и успешните междузвездните пътувания – при едни цивилизации по-напреднали, при други все още развиващи се, а при трети в процес на теоретично разработване.

         Една част от по-напредналите цивилизации от дълго време мирно и ползотворно съществуваше в обединен икономически и политически Галактическия междупланетен съюз (ГМПС) от светове, обвързани около идеята, че живота е рядък дар и затова трябва да се изживее възможно най-пълноценно и приятно. За целта обитателите на ГМПС прекарваха дните си в мъдро съществуване, граничещо до мързеливо дремене на слънце, а където нямаше горещи следобеди, жителите се къпеха в сънлива зеленикава мараня.

         По-напредналите цивилизации бяха помогнали на избрани от по-изостаналите да ги настигнат и днес всички в ГМПС живееха в еднообразни условия, без да причиняват на себе си или на съседите си излишни притеснения с неразумни въпроси или дребни завистливи главоболия.

         Отшумял преди много хилядолетия, последния въоръжен конфликт между две галактически цивилизации дори и не се споменаваше в историческите хроники, заради ненужното послание, което носи всяка война. Война, агресия, гняв, завист – бяха понятия, които много, много рядко можеха да се срещнат в единния език, който говореха гражданите на Галактическия междупланетен съюз. Всеки уважаваше другия и никога не би помислил да му стори зло заради идеята, че може да отнеме нещо чуждо или да завладее неговата планета, само защото небето на нея е по-червено.

         Галактяните знаеха, че животът е прекалено кратък, за да се изгуби времето му в напразно ламтене за нещо толкова трайно като килограм злато например. Така живота в ГМПС течеше без сътресения век след век, народите се разбираха, доброволно и без излишни агитации избираха своите управници, които изпълняваха повече парадни функции, а те от своя страна работеха съвсем безплатно и след мандатите си почтенно се връщаха на работните си места – най-често някоя стопанска ферма или дълбока мина на някоя рудна луна, където трудовият им живот продължаваше така, както е и започнал.

         Изглеждаше, че това ще продължи вечно, веднъж обвързано с победата на разума в тези няколко свята от множеството обитаеми в Галактиката. Никой не твърдеше, че обществото им е идеално, но избралите да живеят в този съюз приемаха, че са с една идея по-различни от другите разумни същества сред зездите. А и примера им се оказа примамлив и обикновено на хиляда години приемаха нов член на съюза си, но само като докаже, че наистина е достоен да бъде приет. Кандидат-цивилизациите трябваше да издържат всички изисквания, от което често те самите се отказваха още по-време на самото проучване, но винаги имаше достатъчно разумни същества, които да изкоренят първобитното си минало и да се приобщят към Галактическия междупланетен съюз.

          Всичко в тази ленива идилия свърши в деня, в който неизвестен вид нападна една крайна планета от съюза и разпали отдавна заглъхналите пламъци на войната.

 

         2. Неония - столицата на ГМПС – съвещателна зала - година 6889, седми ден от пети месец по стандартното галактическо летоброене.

         Принц-министъра Ерат препрочиташе за кой ли път доклада, получен по-рано днес и за който все още не вярваше, че е наистина се случва .

         Един Галактически свят – Закуория - е нападнат преди два дни, светкавично покорен и населението почти изтребено от непознати нашественици, появили се от нищото в един граничен сектор с цяло флотилията си бойни кораби. Същите започнали широкомащабна експлоатация на природните богатства на Закуория, като за целта, впрегнали като работна ръка останалите живи заукорианци.

         Бойни кораби! Нападение! Убийства!

         Принца никога не бе чувал подобно определение за космисчески кораб, но веднага

разбра смисъла, а историческите му съветниците попълниха забравените методи на завоевателна война. Сам принц Ерат разгледа архивите за допълнително пояснение на  значението на войната, което подсъзнателно всеки от присъстващите на спешното заседание разбираше, макар и отдавна забравена в ГМПС.

         - Ваше височество – наруши тишината един току що влетял в залата закръглен домдилианец от системата Дом Дилиа, непосредствено намираща се до нападнатата вече Закуория, само на две светлинни години, - имаме съобщения за насочили се бойни кораби и към нашата планетна система.

         - Толкова бързо! Няма и два дни от както извършиха... как беше понятието – понапъна паметта си принц-министър Ерат, – десант на Закуория.

         - Всъщност, Ваше височество, това е друго, второ ято кораби, което преди час се е появила в периферията на Дом Дилиа – обади се един оповестяващ съветник, следящ новините в очните си инфоприсадки.

         - Невероятно... Астрономите! – обърна се принца към група покрити с фосфорно сияние специалисти по космическите въпроси. – Кои са тези?

         - Засечена е появата им, но не и мястото откъдето идват, Ваше височество – рече говорителя на астрономите И-Йон, светещите пръсти на които не спираха да прелистват холоатласите директно разгърнати в мозъка му.

         Беше в постоянна връзка с милионите камери за наблюдение, каквото имаше навсякъде из ГМПС, същите като тези по улиците, но в случая следяха движението между звездите. Чрез тях лесно наблюдаваха не само събитията в Галактиката, но дори и в близката част на самата Вселена. В случая за астронома И-Йон странното бе, че  корабите от ято бойни кораби нямаше никаква остатъчна следа в космоса, която да издаде местоизхождението и родния свят на нашествениците.

         - Някои да има предположение за ставащото? – принца изгледа съветниците си по различните въпроси. Беше си сложил една биоснадка напреки лицето и сега тя грейна в неоново синьо. Знак, че Негово височество е активирал максимално служебните си правомощия, за които до момента приемаше, че са леки ритуални задължения. С безгрижието бе приключено, сега оставаше много отговорната работа по спасението на нападнатите светове от съюза.

         Никой не каза нищо, всички да се направиха на много заети, въртейки глави с всевъзможни присадки, за да намерят уж нещо търсено.

         - Дори и да идват от съседна галактика, пак трябва да има следа, но много странно е че такава няма – продължи говорителя И-Йон, сиянието на обвивката му също се променяше заради вълнението, което го бе обзело.

         - Ако са изкривили двойно подпространството и затова така могат да изкачат от нищото? –каза някой от механците, но говорителя на астрономите поклати отрицателно фосфорната си глава.

         - Пак трябва да ги засечем, следим три нива от пространството. – Видя неразбирането в очите на принц-министъра и затова поясни: - Двойното изкривяване е открито отдавна, Ваше височество, но не го използваме заради голямото натоварване на екипажите и механизмите, което е невъзможно да бъде издържано. Същото ще важи и за тях, физичния състав на корабите и телата им показва, че не се различават от галактическите стандарти. Определено е доказано е, че няма жив организъм или изкуствен такъв, който да издържи скок и излизане в подпространството на подпространството.

         - Тогава какво? – принц-министър Ерат бутна настрана всички записки и погледна астронома. Не беше много наясно с принципите на пътуване в космоса – разстоянията бяха огромни, методите на гмурканията и свиването на пространството много сложни като понятия, те объркваха ума му, затова и имаше екип съветници, които трябваше да му помагат. Неговата работа беше да ги координира и насочва, без да навлиза в подробностите на техните специалности. Все пак е принц-министър, а не завършил с отличие квантов механик.

         - Мислим, но това е само теория на този етап, и все пак ние приехме за възможно... – започна говорителя И-Йон и се обърна за миг, сякаш да се увери в подкрепата на останалите от групата астрономи, които кимнаха задружно да довърши мисълта си: - Мислим, че те идват от времето, а не пресичайки пространството.

         Това накара всички съветници да се замислят и опитат да осмислят казаното. Неколцина шепнешком се запитаха взаимно дали са разбрали правилно. Досега, колкото и напреднала да е науката в Галактическия съюз, пътуване във времето все още не е осъществявано - и заради непреодолимостта на законите на времето, и заради опасността от нарушаването им, ако все пак невъзможното стане възможно.

         - Възможно ли е? – наруши мълчанието принца и попита от името на всички това, което си бяха помислили дали все пак се е случило и Вселената им не се е сгромолясала.

         - Всичко е възможно, Ваше височество, теориите са много и ако и да не сме го открили, не значи, че е невъзможно в някой по-далечен или дори отминал отрязък от времето. Време и пространство са неща, за които все още знаем малко и дори не можем да си представим какви изненади ни крият, макар за второто да сме по-наясно.

         - Ваше височество – обади се пак домдилианеца, сваляйки контактните очила. – Корабите им вече обграждат моя свят. Информацията е, че до няколко часа наземните им части ще са го завзели. Жертвите ще бъдат също като на Закуория. Трябва да направим нещо!

         - Спешно да се намери някакво решение! – заповяда принца, биоснадката му почти изгоря от напрежението, на което бе подложена от мисловната енергия на управника на мирния до скоро съюз.
         С това отпрати съветниците си да работят по въпроса и те задвижиха огромния галактически апарат от милиони чиновници от всички съюзни светове, които започнаха да мислят и търсят спасителното за случая решение.

 

         3. Неония - личния кабинет на принц-министъра – година 6889, десети ден от пети месец по стандартното галактическо летоброене.

         - Ваше височество – плахо подаде глава някакъв чиновник и наруши дълбокия размисъл на управника на Галактическия съюз.

         Като напълно свободни същества и свободни избиратели, всеки един глактянин можеше да посети без предизвестие управника на ГМПС, който точно за това и беше избран на този пост – да служи на народите от световете между звездите.

         Посетителя можеше да влезе дори без да почука. Принц-министъра беше свикнал с това и приемаше с любезно внимание нуждаещия се от помощта му гражданин, така бе по закон, ако не отстояваше поста си ще бъде освободен и на мястото му избран друг, много по-услужлив и приветлив управник.

         - Да! – стана да го посрещне с поклон принц Ерат и се вгледа в лицето на влезлия, но не си спомни да го познава.

         Имаше малка глава, кацнала на сравнително широки рамене, за които бяха закрепени два чифта крайници – вътрешни и външни. Прокорианец, това единствено разбра за посетителя принц-министъра на ГМПС.

         - Ако резрешите да ми отделите малко време – все така плахо рече чиновника и също се поклони, правейки две стъпки навътре в кабинета. Всичките му ръце се държаха и мачкаха стеснително пръстите си – поне двайсет на брой.

         - Време? Времето е скъпо напоследък. Знаете, че се намираме под тежък натиск. Изгубихме два свята, а току що научих, че се е появила и трета флотилия, за която още никой не знае накъде ще се насочи и...

         - Точно за това искам да говорим, Ваше височество. Служител съм в един сувенирен космически музей, където пазим образци от всички открити в Галактиката цивилизации. Има начин да спрем нападателите и той е въоръжен наземен и космически сблъсък с нашествениците – бързо изрече чиновника, сякаш боейки се да не бъде определен като нахалник преди да е изказал предложението си.

         - А случайно да знаете, уважаеми, че от пет хиляди години нямаме въоръжени сили?!

          - Всеки го знае, Ваше височество – разпери чифт ръце прокорианеца и позеленя от смущение. Инак цвета на кожата му е жълтеникав, но при вълнение пигментите потъмняваха и се сливаха със синята кръв и ставаше наситено зелено.

         - И дори да създадем оръжия, за което вече атомните механици ме информираха, че няма да е трудно, дори ако преустроим някои съоръжения за подземни дейности, пак остава въпроса кои от нашите почтенни граждани ще се хвърлят в битка с тези отлично обучени да убиват нашественици? Гледахме всички записа на тяхното настъпление на Закуория – колко са смъртоносни и безмилостни...

         - Така е, Ваше височество, ужасни са – кимна чиновника и подаде с двете вътрешни ръце накрайника на холо-папка към принц-министъра. – Имаме подходяща цивилизация, която с лекота ще се справи с нападателите.

         - Какво искате да кажете? Свят, който има подготвени войници? Наш!? – принца включи папката в мислите и активира менюто ѝ.

         - Да... Не... Той не е от съюза ни, Ваше височество, но е в състояние да се справи. Намира се в един от близките ръкави, все още не е приобщен и съществува в наложена изолация, подчертано изолиран и без да подозира, че има хиляди разумни същества в Галактиката.

         - На какво ниво от развитието са? – попита принц Ерат докато разглеждаше информацията от папката. Кадрите бяха близки до тези, които вече видя в доклада за падането на Закуория – насилие, палежи, битки, разрушения. Само че образите в мислите му бяха от различни епохи – личеше по видовете въоръжение, за което този свят бе проявил невероятна изобретателност. Негово височество възкликна: – Невероятно – те не спират да водят войни!

         - Средно в техническо отношение, с изключение на превъоръжаването, за което отделят всички основни средства и ресурси на планетата си. И определено са много ниско в нравствено развитие, предвид войнственият им характер, заради което и не са включени в съюза, както вече споменах. Но войната е техния смисъл на живот, Ваше височество. Живеят за да убиват... или да бъдат убити.

         Точно това показваше и краткия филм-история за войнствената цивилизация. Векове след векове на завоевателни войни, откриване на територии, разделянето им отново и отново, геноциди, предателства, безпричинни убийства в градски условия – беше невероятно да се види, отнасяйки се за един и същи разумен вид, обитаващ една и съща планета, която имаше достатъчно ресурси, за да бъдат всички щастливи.

         - Такова нещо не  сее среща за друг разумен вид в историята на Галактиката, Ваше височество – каза тихо чиновника.

         Приц-министъра беше съгласен с него, вече беше препрочел историята, за да потърси някаква идея как да се противопоставят на нашествениците. Междупланетни конфликти е имало в далечното минало, но винаги цялата цивилизация обединена в едно срещу някоя друга, а тези се самоизбиваха с подчертано удоволствие на собствената си планета за едни и същи парченца земя.

         - Интересно и ужасяващо, наистина имат потенциал само и единствено да се избиват, май ще свършат работа – изказа мислите си принц-министъра. - Как казахте, че се казва този свят?

         - Земя, Ваше височество, обитателите му го наричат Земя.

 

         4. Неония - столицата на ГМПС – съвещателна зала - година 6889, дванадесети  ден от пети месец по стандартното галактическо летоброене.

         Принц-министър Ерат бе наредил на всички свои съветници да издирят всичко възможно за тази потънала в забвение планета Земя. Малко преди изгрева на втората луна над Неония, те трябваше да са готови и да се явят при него за доклад, за може той да реши какво да преприемат.

         - Е, имаме ли резултати? – започна направо, след като екипа от съветници се беше събрал.

         - Ваше височество, планетата Земя е добре позната на нашите изследователи и оценители за качествата на дадена цивилизация. Посещавана е и много добре проучена – докладва говорител И-Йон.

         - Значи можем да потърсим помощ от нея? – принца погледна настрани и посочи картографирания екран, на който с големи ярки кръгове бяха отбелязани три планетни системи, завладени от нашествениците. Три бяха засега, защото ново ято вече се насочваше към четвърта звезда и нейните планети. На картата се виждаше как нападащите навлизат към сърцето на съюза. – Нямаме време и предлагам да ги извикаме веднага.

         - Ваше височество – вдигна ръка един съветник. Беше по нравствените въпроси, беловлас среброкож представител на Ремика, една от най-мъдрите раси, соновоположници на съюза. Познаваха го всички – уважаемия Ауторион. – Нека не избързваме. Земята е не по-малко опасна от тези нашественици – той кимна към картата.

         - В смисъл?

         - Наблюдавали сме я много време. Според плановете за подпомагане и развитие на изостаналите светове дори сме се намесвали многократно, за да променим природата на тази тяхна агресивност, но народите ѝ, забележете народите – защото на планетата Земя  съжителстват повече от двеста отделни нации, които от своя страна вътрешно се делят на десетки етноси и вероизповедания, и всяка една под някаква агресивна форма враждува със другите. Отделно има непрекъснати въртешни конфликти на икономически сфери на влияние, често причини за политически войни и убийства. Всеобщо приета е като практика подкупността – ако Ваше височество разбира понятието. На мода е личното облагодетелстване на ръководни лица или заинтересовани от поста ѝ икономически кръгове, монополиращи ресурсите и разполагайки пълновластно с тях. Избирателността е манипулирана и опорочена...

         Уважаемия Ауторион пое дъх, беше стар, много стар, казвайа, че е на хиляди години, но можеше да се справи и продължи да изброява негативите на избрания свят, от който ГМПС трябваше да поиска помощ.

         - Тези народи, въпреки подтисничеството и лишенията, по никакъв начин не са приемали отпусканите им духовни знания или друг вид помощ - знанията са прикривани от ималите контакт с нашите агенти, като винаги и неизменно са усвоявали ползата от материалното или са преиначавали духовното във възможност за постигане на общ контрол над умовете на населението.

         - Контрол над умовете!!! – зашепнаха съветниците възмутено.

         Принц-министъра въздъхна и се замисли. Извика в мислите си образа на планетата  Земя. Какъв хубав свят, синичък такъв като се гледа от космоса. Спуснеш ли се, правят впечетление запасите от много солена вода, имаше и сладкаводни басейни достатъчно. Няколко петна от големи пустини – толкова предпочитани от туристите на няколко свята от ГМПС. Ледени шапки бяха привлекатлни прохладни места за отдих. Какво им липсва на тези диваци – зачуди се той и се отдалечи от Земята и огледа цялата система.

         Слънцето ѝ бе дружелюбна звезда, около която имаше още няколко подходящи за живот планети или техни спътници, за които се посочваше, че са необитаеми. Дали е актуална тази информация?

         - А другите планети? – каза на глас принца.

         - Пусти и мъртви от много време – отвърна този път съветник планетолог К-131, ниско човече от планетата Па. – Единственото място с живот е Земята, която между другото има голямо разнообрази от организми във всички възможни географски ширини.

         - Толкова са близки, а не са ги населили – отбеляза принца, мислейки за другите планети.

         - Ваше височество, те едва изпращат в близка орбита немощни кораби, а за по-далечни полети се надяват, че в неопределено бъдеще време да бъдат осъществени – рече К-131, подготвил се за тази среща като проучи подробностите за планетата Земя. - Познанията и силите им са съсредоточени единствено в наземни конфликти, обикновено за територии, природни ресурси или икономически интереси. Целта е печеленето на пари от няколко банкови организации. На Земята парите, още едно понятие, което там се използва с различно предназначение, са най-важния и силен мотив за жовот.

         - Но са единствените, които могат да отвърнат на нашествениците със сила. Имат уменията, които ние отдавна сме забравили. Генът на злото у тях е процъфтявал и се е развивал. Точно сега ни е нужен – прекъсна обясненията на планетолога принц Ерат.

         - Така е – намеси се отново уважаемия Ауторион. – Но опасенията ми са, че ако усвоят от нас технологиите на междузвездното пътуване, техния завоевателски „зъл” дух ще се наложи над гражданите ни и населението ще бъде залято от незапомнена вълна агресивност. Да не забравяме, че нравите им са прекалено опасни за нашите народи – лесно могат да се заразят и да разрушат стабилността в характерите ни, а с това да се върнем с хилядолетия назад.

         - Ще се разруши онова, което така дълго сме създавали – обадиха се в съгласие още няколко съветника.

         - А нима сега вече не се руши?! Едните ще се полезни в изтребването на другите.  Имаме ли избор?! – попита съветниците си принц-министъра, а те наведоха глави.

         – Минута за обмисляне! – обяви той и започна да мисли усилено и когато премисли няколко варианта изказа решението си:

         - Ще оставим на земляните да колонизират всички онези неприобщени светове в близост до ГМПС, с разрешение да ги превърнат в свои колонии. Справедливо заплащане, нали - точно според разбиранията им.

         - Това ще им допадне, Ваше височество – каза К-131 и няколко глави кимнаха в съгласие.

         - Ще изпратим веднага контактьори, които да ги поканят. Но нека да не даваме излишно продробна информация за структората на Галактическия съюз. Само общи неща, след това ще насочим интереса им към онези места, където могат да правят каквото искат, дори и да образуват общи нации с местните. Нали и едните и другите ще са от групата на кандидати, няма да има опасност за вътрешността на ГМПС.

         На картата се оформи нова окръжност около нападнатата четвърта планетна система. Принца въздъхна и решително разпореди:

         - Никакво бавене и няма какво да обмисляме. Нашествието ни притиска. Искам земни сили да ударят в най-скоро време. Това е, нямаме избор. Действайте!

         Съветниците станаха и тръгнаха да изпълняват желанието на управника. Вън от съвещателната зала те споделиха помежду си колко решителен и силен е станал техния управник. Как се е променила личността му само за няколко дни. Бяха доволни от избора си – принца беше човек на място.

         Принц-министър Ерат махна на фосфорециращия астроном И-Йон да остане.

         - Какво стана с проучването на нашествениците?

         - Никаква информация. Корабите им изкачат от нищото, обикновено в недалечна зона пред избраната от тях звезда, но все така няма никакви остатъчни следи в близкия или далечния космос, или подпространството под него, което следим денонощно. Теорията за проникване през времето остава в сила. Нямаме друго обяснение, Ваше височество.

         - Което е странно постижение за такива обладени от манията да убиват и завладяват същества. Овладели са пътуване във времето, а се държат като първобитни диваци.

         Принц-министъра въздъхна отново, за кой ли път през тези дни.

         - Дано тези земляни помогнат да върнем мира и сисгурността в Галактиката ни.

 

         5. Земята – секретен Център за изледване на космоса – година 20**, двадесет и трети ден от десети месец по земното летоброене.

         - Виж, Мик, това не е ли...

         - Точно това е, Хари, казах ти, че не е комета. Най-накрая идват! Бързо, да уведомим всички.

         Двамата дежурни в ЦИК започнаха да се обаждат подред на всички, които трябваше да са заинтересовани от случващото се – приближаващ се извънземен космисчески кораб.

         - Ще им затворим устите на онези дето все ни сочат като гълтащи за нищо купища пари – подхвърли между две обаждания Хари.

         - Ще млъкнат! – въодушевено отвърна другия астроном и набра следващия от управниците, които от десет години чакаха резултати от тяхната работа да търсят в космическата пустота някакъв сигнал за братя по разум, но всъщност без тяхно знание ги бяха впрегнали да следят космоса за шпионски вражески сателите.

         След няколко часа в изледователския им център бяха дошли двама директори на  трибуквени агенции; двама министри – единия военен, а другия по финансите, но той беше пратен по погрешка от президента, но се правеше, че ЦИК му е подчинен; бе дошъл и онзи тайнствен съветник на президента по сигурността, от който всички се страхуваха и придружен от отговарящия за връзките с обществеността към президенството, същия, който водеше изборната кампания и се хвалеше, че заради него е спечелил; присъстваха половин дузина важни учени, временно прикрепени към ЦИК; петима важни генерали, замесени в много тайни операции в различни области и интереси.

         Отвън секретната база се пазеше от стотина обикновени войници, които винаги  пращаха за щяло и не щяло по света, но тях ги бяха избрали заради това, че не обичаха да питат защо и заради какво са тук или там, и при нужда стреляха точно.

         - Това не е възможно! – каза единия министър, военния отново погледна екрана с приближаващия кораб.

         - Не е, но сега се случва. След толкова години чакане, най-накрая ни посещават от друга цивилизация – тържествуващо обяви директора на ЦИК, Л.Т.Ървин.

         - Хората ще разберат, че не са сами – започна открилия идването Хари. – А след като осъществим контакта, навярно ще можем и да отидем до техния свят.

         Онзи от връзките на президенството с останалия свят прошепна на съветника:

         - Началото на изборите е след два месеца, този кораб може да обърка нещата. Президента няма да е доволен точно сега ума на народа да се размъти с разни извънземни. Той може да загуби преднината си. – И продължи още по-тихо на ухо: - За нас е много по-важно да спечелим втори мандат, отколкото да се мотаем из звездите, те няма да избягат.

         Съветника светкавично премисли и се изправи, а всички в залата замълчаха. Тези, които не го познаваха, вече бяха схванали, че той е главния на това събиране. Кимна многозначително на директорите и генералите. Те го погледнаха въпросително дали наистина им казва това, което искаше да им каже, каквото и да беше то всъщност, защото и без това не го разбраха. Той направи пак отсечено движение с глава в потвърждение на мислите си и издаде гласна заповед:

         - Да се унищожи обекта в космоса. Определено ще са неприятелски настроени, щом приближават така устремно към планетата ни, без изпратят поне едно „Здравейте”.

         - Но... – викнаха учените, обаче бяха сразени от тежкият му суров поглед.

         - Никакво „Но!”. Ако идваха с мир щяха да ни известят, нали! Да изпратят съобщение или послание – уж са напреднали. А те се промъкват с надеждатата да сме толкова изостанали, че да не ги открием. Определено е въздушно нападение, господа, може и вируси някакви извънземни да пуснат и да затрият хубавата ни планета.

         Единия министър, онзи който не трябваше да е тук, но прецени, че има с какво да се включи и веднага разбра татктиката и подкрепи началника си.

         - Несъмнено са завоеватели. Това е диверсионно промъкване. Никакво колебание, обекта трябва да бъде спрян преди да достигне Земята!

         - Къде се намират сега? – попита доволен съветника, за който всички посветени знаеха, че говори от името на самия президент и често определя решенията му за дадени ситуации, макар точно за тази президента да не беше много наясно.

         - С тази скорост - на около ден път от Земята – каза директора на ЦИК.

         - Добре, има време. Генерал Пит, когато приближат Луната изстреляйте няколко ракети от секретната ни база там – разпореди съветника.

         Учените се ококориха. Зашушукаха и се побутваха един друг.

         - Луната ли каза?

         - База?!

         - Имаме ли база на Луната?!

         - Дори две, но автоматизирани, за да не харчим скъпоструваща поддръжка на наземен екипаж – небрежно обясни съветника. - Между другото - узнавайки това, научавате най-строго пазена тайна, заради което ще бъдете поставени за постоянно наблюдение – физическо и мислено. Никога не споменавайте тази информация, също и за този идващ...така де, нападащ ни кораб. Да приключваме с него и ще внимаваме за други такива подли диверсанти. Доктор Л.Т.Ървин, на вашия център ще бъдат отпуснати допълнително половин милиард... – той се обърна към министъра на финансите: - Лари, нали може и цял? Да, добре тогава - ще отпуснем още един милиард за следващи проучвания на космоса.

         Съветника се изправи, с него и генералите. Той кимна на отговарящия за връзките с обществеността, че е негов ред да поработи.

         - Вие защитихте нацията, цялата Земя и всички народи по нея. Герои! Спасители на света ни! – пламенно заяви същия и започна да се ръкува и поздравява всеки един от учениете. Така се увлече, че се наложи един от генералите да го сръга да се усети, че точно те не се нуждаят от лъжливите му хвалебствия.

         Мъжът се поокашля, извини се и пак се обърна към хората от ЦИК и техния директор с поздравителна реч, в която посочи нуждата от работата им за сигурността на целият свят и така нататък.

         Съветника изчака пет минути, за да могат героите да понесат славата си на спасители, а после махна с ръка и изръмжа войнствено на чакащите заповеди военни:

         - Дейставайте!

 

         6. Неония - столицата на ГМПС – съвещателна зала - година 6889, последен ден от шести месец по стандартното галактическо летоброене.

         Спешно съобщение от експедиционна мисия „Земя”:

         „Ваше височество, корабът с контактьорите е взривен от земляните без дори да поискат да осъществят контакт” – гласеше съобщението, изпратено от оцелелия по чудо няколко секунду сигнал на изкуствен интелект на кораба, достатъчен да направи анализ на ситуацията и да я изпрати към столицата.

         Ама че диваци! – възмути се принц Ерат.

         - Пратете втори екип – разпореди той на смълчаните съветници.

         Двамина се поклониха отидоха да се погрижат. Напоследък бяха привикнали да изпълняват, впечетление от решителността на принца. Самият той малко се притесняваше от отношението си към съветниците, защото изучавайки Земята му се стори, че е прихванал едни неприятни навици, но ГМПС беше във война, а за да се устои трябваше решителност.

         - Ама може ли така - да унищожат цял кораб и при това първия в историята им, който явно се появява и то преди да влязат в контакт. Знаем ли езика им?

         - Те говорят на много езици, но да, знаем един-два от по-употребяваните межу земляните.

         - Този път предварително информирайте туземците за намеренията ни. Пратете им послания, да са писмени и образни, че сме разумни същества и идваме с мир. Навярно ще е шокиращо за техните умове, но нямаме време да действаме внимателно, затова направо им разкрийте съществуването на Галактически съюз, който ги кани да станат част от него.

         - Но...! – надигна се Ауторион, който от началото бе против съдействие от страна на планетата Земя.

         - Имате ли друго предложение, уважаеми? – принца посочи седемте кръга на картата, който обозначаваха изгубените вече светове от ГМПС.

         - Разбрано, Ваше височество – изпъшка най-почтенния галактически съветник, предвкусвайки неприятно развитие за съюза от тази война.

 

         7. Земята – секретен Център за изледване на космоса – година 20**, осемнадесети ден от първи месец по земното летоброене.   

         Почти същия състав присъстваше на новото спешно събиране в ЦИК. Генералите бяха по-малко, също и охраняващите отвън, понеже част от тях бе изпратена на поредната мисия за защита на националните интереси в една далечна страна. Учените останаха в непроменен състав. Повече бяха политиците, дошли да представляват президента. Директорите на трибуквените служби също липсваха, макар да бяха чули призива от космоса, но бяха заети с много важни държавни дела.

         - Този път ни за малко да ни прекарат, изпращайки открито съобщение до целия свят. Всеки притежаващ компютър, телевизор или най-обикновен радиоприемник го получи – заяви един от генералите.

         - Но президента все пак спечели от това всичко. Какъв брилянтен ход от негова страна, а ние не можахме да се сетим за това още при появата на първия кораб. – Съветника по сигурността изглеждаше много доволен от решението на господин президента. – Отменихме изборите и гласувахме извънредни пълномощия на президента. Какво по-добро от тази извънредна ситуация, която определено ще продължи много повече от един мандат. А има вероятност, в случай на крайна необходимост, да останем на власт за постоянно – разбира се в интерес на нацията.

         - Ами останалите?

         - Кои?

         - Другите напреднали страни, нашите съюзници, руснаците?

         - Нищо, ще гледат засега. Ние първи се свързахме и поканихме извънземните да кацнат на наша територия. Което ще стане след... точно десет часа. Това ни дава преднина да определим политиката в контакта с тях. Вече сме подготвили специално място и  площадка за кацане, строго секретна военна база.

         - Казаха ли нещо повече за исканията им? Нали в съобщението се спомена, че ще ни поискат голяма услуга.

         - Не, ще го споделят когато дойдат. Настояха да присъстват всички първи управници от Земята. Ние сме поканили само които трябва, за останалите ще използваме актьори, а после ще се оправдаем, че за закъснели за срещата.

         - Много добре измислено.

         - Учените от ЦИК ще дойдат с нас на срещата – разпореди съветника и кимна на астрономите дружелюбно. – Ще има много работа за вас, господа, цял космос ни чака да го покорим.

         - Някак си винаги съм знаел, че не сме сами – каза Хари и потърка длани.

         - Аз пък, че все някога ще поемем към звездите – ухили се Мик.

        

         8. Земята – тайна военна база в район с повишена сигурност – двадесет и три часа по-късно.

         Дългото мълчаливо чакане вече ставаше неудобно, но пратениците от Галактическия съюз имаха търпение. Заложена бе цялостта на съюза и живота на милиарди негови граждани, но с ненужна припряност нямаше да им помогнат.

         Земляните изслушаха исканията им, разбраха отлично ситуацията с нашествениците, изгледаха няколко филма, а после се оттеглиха на съвет. Президента на държавата, която ги прие, изказа възмущението си от дългата изолация на планетата им, правилно досетил се, че е съвсем целенасочено. Пратениците опитаха да се оправдаят със сложната точкова система за приобщаване към ГМПС и за изискванията, които е нужно да се покрият и отнемащата хилядолетия процедура, но президента махна с ръка:

         - Може наистина да сме агресивни понякога, но нашият живот в изолация ни е направил такива, а това разбирам, че е станало по ваше решение. И вас тримата да сложа в една стая за цял живот, едва ли дълго време ще се забавлявате гледайки едно и също година след година. Накрая от скука ще започнете да се трепете, колкото и да сте миролюбиви, ако ме разбирате в космичен мащаб.

         - Прав сте, уважаеми – отвърна старшия пратеник, който специално бяха избрали заради почти земния си външен вид, само дето очите му бяха виолетови, а косите синкави. – Но сега имате чудесна възможност да излезете от тази стая, и вашия народ, и всички останали на Земята.

         - За останалите лесна работа – отряза го президента и ги уведоми, че трябва да помислят насаме.

         - Поне езика ни са научили добре – отбеляза тихичко пред своите съветници. – Знаят как да баламосват. А уж разправят, че били извисени нравствено – същите лъжливи политически хитрини използват, само се правят на светии.
          Даде знак на останалите държавни глави да го последват. Още в началото бе споменал, че говори и решава от името на цялата Земя, което направо смая галактяните, но си замълчаха, за да не объркат пак нещо и ненужно да забавят сдружаването между тях и земляните.

        

         9. Земята – тайна военна база в район с повишена сигурност - една странична зала.

         - Вижте, нека да приемем, че това ще ни даде възможности, за които едва ли някога бихме си и мечтали да имам.

         - Според мен е чудесно решение с пренаселването на планетата ни – каза представителя на най-многолюдната страна на Земята и усмивката му сви и без това изпънатите му очи.

         - И аз така мисля – подкрепи го веднага слабичък мургавелко, който ръководеше втората най-многолюдна държава, която съвсем скоро щеше да задмине първата.

         -  Включени сте още на първи етап, за това да нямате притеснения. И като цяло, мисля че сме се разбрали за всичко, но сега предлагам да се подкрепим, закуските са готови, ето там, в онази трапезария, а след това ще отидем да изложим на извънземните условията си – каза президента домакин и подкани гостите да отидат в посочената трапезария.

         Той остана със съветника по сигурността и даде знак на представителите на две от най-съюзническите страни да поизчакат с тях и да не бързат толкова за закуските. Четиримата се отделиха на тайно съвещание, скрити от телата на президенстката охрана.

         - Понеже нямам пълно доверие на тези галактяни, ще позволим на няколко сателитни държавици да се включат като спомагателни сили и като за начало ще пратим техни хора – каза приглушено президента. - За всеки случай, разбирате ли, ако все пак има някакви загуби, което ще е съвсем нормално. Поне докато в началото усвоим полетите с тези междузвездни кораби. Нова техника, големи пространства и така нататък. От нашите хора ще съставим екипите за следващия етап, много по-организиран и най-вече с ръководни и специализирани кадри. На онези, другите, ще оставим както обикновено мръсната работа – продоволствие, опасен добив, рискован превоз. Ако всичко е наред, скоро най-важните постове в този Галактически съюз ще са наши и ваши, господа – съобщи той на двамата управници, приели с радост поредното щедро предложението.

         - Ами тези – нали искат да започнат масово изселване от страните си? – тихо попита съветника.

          - За тях са всички онези незаселени планети, които галактяните ни показаха на космическа карта, в замяна на най-ценните ресурси, разбира се. Ние също може да се включим с изселването на хора в по-късен етап – предложи президента на традиционно верните и добри съюзници, които и този път ще му помогнат да се намеси в тази, много по-мащабна война. Все още не се знаеше дали трябва да спечелят или загубят, но времето беше пред тях.  

         Той потъна в кратък размисъл и заяви:

         - Слушайте, реших току що нещо. За населението да се въведете лотария, скъпоструваща на първо време, а след това и гратис, както прецени всеки за себе си. Лично аз ще изпратя в космоса още с първите полети всичката излишна паплач от затворите и изправителните домове, стига сме им плащали храната и спането. Ще ги впишем в десантните корпуси срещу тези нашественици, като се надявам всички да бъдат избити. След това вече редовната армия ще поеме играта.

         Това беше добро предложение, другите се съгласиха с поредното мъдро решение на господин президента. Но той продължи още с изложението на оформящия се план.

         - Всичката нова технология на галактяните ще мине през нашите фабрики, това още сега ще бъде уточнено, а  онези – той кимна към добре похапващите в трапезарията, - ще я купуват от нас. Никакви дарения за човечеството, разселването из космоса ще бъде скъпо, така че няма как – който иска да плаща.

         С това също бяха съгласни и мислено изръкопляскаха на господин президента.

         - Тогава, господа, да отидем при тези галактяни и да поискаме нещо като аванс, щом са на зор, ще дават тройно и предварително.

         А всички държавни глави в трапезарията освен вкуса на храната предвкусваха и изгодите за народите си, в частност и лично за себе си. Тайно крояха планове как да изместят някой от предполагаемото разделяне на работата, която президента домакин щеше да ръководи и управлява. За последното всички бяха наясно, така е било в последните сто години, така знаеха, че ще бъде и в следващите сто. Техните страни, с изключение на онези многолюдните, бяха малки и икономически нестабилни. Силите им без помощта на Големия брат едва ли биха стигнали да изхранят поданиците си, но с подадената от ръка можеше да се стигне много нависоко – вече и сред звездите.

         Цяла галактика е това, не е да кажеш някой петролен залив, келепир ще има за всички – помисли си един балкански преставител, докато криеше в дипломатическото си куфарче няколко бутилки отбрана реколта вино.

                  

         10. Неония  - личния кабинет на принц-министъра - година 6890, първи ден от осми месец по стандартното галактическо летоброене.

         Принц-министъра беше успокоен. Дошлите на помощ земляни вършеха добре работата си. позабавиха се и заради това десетина свята бяха изгубени, но щом предоставените им кораби за пресичане на пространството, които те овладяха заедно с технологията за производството им, стовариха десантни части на вече завзетите планети, много успешно сразиха нашествениците.

         Земните дадоха големи загуби, беше страшно да се гледа как се бият едните с другите. Това обаче не притесняваше цивилизацията, която от началото на съществуването си живееше с ужасите на войната.

         Принц-министъра и съветниците решиха да оставят изцяло на земнляните да водят войната, целта беше да не се приучват галактяните на лоши навици, които после трудно ще се изкоренят. Така че гражданите следяха сраженията само по инфоканалите, без пряко участие.

         Принц Ерат не бе предполагал, че може да има толкова злоба в едно разумно същество, макар в случая тази агресивна природа да е повече от нужна. След края на войната предполагаше, че земляните ще приемат предложението да се насочат основно към овладяване на онези райони, останали също като Земята извън съюза и нерядко си биваха опасни за посещение. За членство на същите в самия ГМПС бяха изготвили допълнителни изисквания към дълъгия списък от обичайните условия за кандидатстване в съюза.

         - Ваше височество – съветник от дежурните наблюдатели се поклони и извади от размислите принц-министъра.

         - Да?

         - Усложнения със земляните.

         - Какво искат отново? – принц-министъра вече се сблъска с няколко извънредни искания, от които винаги губеше по нещо от целостта на съюза.

         - Ами... твърдят, че ако не получат няколко важни поста в нашата управа, ще се върнат на Земята - подчертаха „Още днес”, а астрономите ни точно констатираха появата на три нови ята нашественици. Някой е споделил това пред земните и те го използват.

         Значи вече имат и доносници-шпиони сред галактяните – отбеляза принца. А тази война започва да се проточва. Нашествениците нямаше да се откажат лесно.

         - Имаме ли избор? – попита за кой ли път от началото на войната Негово височество.

         Дежурния наведе глава и с нежелание отговори:

         - Не, никакъв, Ваше височество.

         - Тогава назначете... нека бъдат трима - някъде на подходяща длъжност, но да не разрешават на онези дори да приближават съюзнически системи.

         - Разбрано, Ваше височество – поклони се съветника и изчезна.

 

         11. Някъде из Галактиката – подвижен команден щаб на земните сили.

         - Генерале, съгласиха се – обяви капитана от връзките с ГМПС. На лицето му грееше широка усмивка.

         - Къде ще идат, че няма да се съгласят. Без нас са загинали. Ще уведомя Земята. Кои постове ни дадоха? – поинтересува се генерал Кит, роководещ бойните действия.

         - Нарекоха ги с някакви странни понятия, но ги преведох по нашемо – в звезднопътническата мрежа, в обработката на дълбочинни суровини и в проучването на външни светове.

         - Добре. Важното е да имаме основа, сега лесно ще вкараме свои хора навсякъде.

         След малко получи одобрение за извършената сделка от Земята.

         „Цивилни ли да сложим или военни?” – написа в кодирано съобщение генерал Кит.

         „Двама цивилни от съюзническите страни и един от вашите - поемете проучването, незавладените светове са важни. Бойците ви са родени за такива мисии” – отговориха след десетина минути, нужни на съобщението да отиде и се върне до далечната родна планета.

         - Чудесно – каза генерал Кит и потри ръце. На кораба имаше няколко свои роднини, които отдавна искаше да нареди на хубаво място. Сега щеше да ги изпрати да поемат новата служба и да разпределят като за начало средствата.

         - Генерале, току що ми докладваха, че са разбили първото ято от новите  – докладва някакъв лейтенант, закрепил на очите си едно от тези всевиждащи съоръжения за наблюдение.

         - Чудесно – повтори генерала и се подсети да попита капитана: - Между другото, дори и галактяните не знаят откъде идват тези. Ще е интересно да го разберем.

         - Не можем ли да пратим тайно преговарящи с тях?

         - Няма как, знаеш, че онези не допускат никой да се приближи до тях. Или бягат, или се самовзривяват, ако видят, че нямат изход. В наземните битки не оставиха нито едно тяло, сигурно се пазят да не ги изучим. Няма да са различни от нас, хуманоиди са и навярно им отеснял света, затова са решили да завладеят късче от Галактиката. Добре че не започнаха със Земята.

         А на ум си добави, че заповедта е да ги държат не много далеч.

        

         12. Планета Холос - система Холоси – северен континент – една година по-късно.

         Отряда командоси бързо заобиколи падналия вражески катер. Две отделни групи нахлуха и се разделиха наляво и дясно. За по-малко от минута катера бе завзет и командирите докладваха, че няма дадени жертви.

         - Има ли пленници? – попита командващия, докато разбъркваше чашата си с някаква извънземна напитка, станала популярна заради стимулиращия подсилващ ефект на съставките си.

         -Аз двама – докладва водача на първата група.

         - Аз пък трима – рапортува този на втория екип.

         - Докарайте ги – разпореди командващия генерал Кит.

         Виж ти, успели значи с хитрината, която предложи да извършат. Най-накрая имаме пленници. Беше му интересно да се разбере кои са тайнствените нашественици, с които водеха война из различни краища на Галактиката. Разпореди на подчинените си да не изпращат никаква информация до Неония.

         След няколко часа, прекарани в разпити на опъващите се противници, той се свърза по тайния канал с главния щаб на Земята, за да докладва наученото.

        

         13. Земя – ГМПС – връзка по тайния канал - – година 20**, десети ден от шести  месец по земното летоброене.      

 

         Президента лично се свърза с командващия земните части и разпореди:

         „Бойните действия да се протакват и да не се предприемат унищожаващи врага атаки. При липса на нови ята нашественици, нашите да отстъпват, за да могат същите да запазят позициите си. Предвид новата информаци за самоличността на врага, страната ни няма нужда от бързо спечелване на войната, затова тя трябва да продължи до второ нареждане”

         В още по-секретна записка добави и следното:

         „Генерале, повишете загубите в нашите редици. Имаме готови още няколко полка със затворници, които до седмица след пристигането си трябва да загинат.”

         Генерал Кит беше наясно с тайния план, който следваше от началото на войната и побърза да изпрати:

         „Разбрано, ще бъде изпълнено.”

         После разпореди да вдигат дремещите войници и да ги пращат към врага, като случайно забрави да им даде допълнително боеприпаси.

         Остнала сам той се обади на новия Галактически външен министър, който имаше мисия някъде в периферията на Галактиката, за да уреди закоността от негово име на един безлюден свят с невероятни плажове, все още чакащи своите първи посетители.

         Получеше ли документ за собственост, генерал Кит изпращаше и строители да вдигат хотели и казина.

 

         14. Неония – столицата на ГМПС – съвещателна зала - година 6892, двадесет и първи ден от пети месец по стандартното галактическо летоброене.

         Принц-министъра гледаше с досада групата земляни, които оглавяваха половината ръководени от него институции. Бяха шумна и невъзпитана тълпа, която с лекота наложи простоватите си порядки из Централата на Галактическия съюз и за съжаление не малко от галактяните бяха започнали да им подражават.

         Бяха се събрали за да научат нещо, което от щаба на генерал Пит бяха им изпратили само преди няколко часа.

         - Така, както и предполагахме в самото началото, нашествениците идват от времето – започна обявения за старши съветник по въпросите на войната Лу Лор, от планетата Янус. Личност тъмна и неясна, но ползваща доверието на земляните и определено недоверието на принц-министъра. В състояние на война тези неща оставаха в графата незначителни подробности и лансирания от Земята гражданин на Янус ръководеше все повече разширяващата се институция. – Благодарение на успехите на разузнаването на смелите ни събратя земляни, вече знаем срещу кой се бием – той се поклони дълбоко към групата земни преставители, които надигнаха пълни чаши към него. - Настъплението е спряно в създадените няколко фронтови линии, които успешно задържат нашествениците и почти всички завладени светове са освободени.

         - А, да – надигна се слабичък дипломат от тъмнолико многобройно земно население. – Уважаеми, като споменахте освободени светове, искам да предложа на принц-министъра, тези светове да преминат под наше управление. Все пак земните бойци проляха кръвта си за тях, справедливо е да...

         - За това по-късно, уважаеми Паджаби – прекъсно го принца и даде знак на съветника да продължи. Вече неофициално бе получил искането и все още се чудеше дали трябва изпълни поредната прищявка на земляните. Откаже ли им – дават път на нашествениците, остави ли ги в управлението на светове от съюза – дава път на тяхната бюрокрация да навлезе в управлението на ГМПС.

         - Сега сме се събрали да научим най-накрая кои ни нападнаха – потуши протеста на уважаемия Паджаби принц Ерат и подкани съветника Лу Лор да каже най-накрая новината.

         - Ваше височество, уважаеми колеги съветници, след проведените разпити на заловени нашественици, научихме че те идват...

         Съветника направи кратка пауза, която подчерта важността на съобщението.

         - Те идват от далечното бъдеще на планетата Земя! Доказа се теорията, че съществуват паралелни светове, които се развиват с почти едни и същи темпове.

         - Всъщност, става дума за възможността бъдещето да съществува паралелно с настоящето – поправи го говорителя астроном И-Йон, но някой го дръпна да си сяда на мястото и му каза да не се обажда повече.

         От групата на земляните се дочуха цъкания и изказвания, че „тия дъртаци” е време да ги пенсионират. Какво само се мотаят и се месят в неща, които не рабират.

         - Да, благодаря за уточнението. Заплашиха ни, че скоро ще се сблъскаме с още по-големи бойни части, готови за много по-мащабен десант в нашата Галактика, която в тяхното паралелно на нашето настояще именно Земята ръководела.

         Принц-министъра стана рязко и бутна стола си шумно назад. Проумя, че всъщност ГМПС е напдната от хората на бъдещето. Защо и поради какви причини не е ясно, но това беше истината за цялата война.

          Огледа всички присъстващи един по един, идваха му на устата едни думи, които възпитанието му успя да задържи да не изригнат щом спря поглед на групата земляни. Все пак изсъска нещо неразбрано и решително свали представителната си тога в пурпур и звездно сияние. Изведнъж дрехата му натежа невероятно много.

         Захвърли я решително и стъпка символа на почтенната си власт.

         Беше му дошло до гуша от тези нахалници. Видно беше, че всичко сторено за запазване на целостта на съюза ще е напразно – ако не бяха извикали Земята, както се оказа, за да се бие срещу себе си, същите земни – било от паралелно или не съществуване, пак щяха да завземат Галактиката с наглостта си. Нямаше спасителен изход от инвазията им. Галактиката беше обречена да бъде завладяна от Земята – сега, в миналото или бъдещето.

         Принц Ерат бе родом от една малка и много, много далечна планета. Жителите ѝ бяха известни с честността и трудолюбието си, заради което някога го избраха на този пост, а след това и презибраха неколкократно като принц-министър на ГМПС. Но точно сега не искаше да знае нищо повече за съюза,  махна ядно с ръка и забърза към личния си кораб, който да го отведе у дома, за да се занимава отново със селско стопанство, също както преди стотици години галактическо време.

         Съветниците му останаха потресени от реакцията, но не и земляните. Приеха напускането му като нещо очаквано от тях. Дори бяха подготвени за решението на принца. Може да се каже, че с предварително подготвени действия го подтикнаха да изостави високия си пост.

         Същия онзи мургавелко, уважаемия Паджаби се покашля и предложи:

         - Уважаеми съветници, войната е в разгара си, не можем да оставим нашата Галактика без управление. Страхливците винаги бягат! – поклати театрално глава по адрес на напусналия ги Ерат. - За временно изпълняващ длъжността принц-министър на Галактическия съюз предлагам тук присъстващия уважаем Пол Мидас. По-късно ще насочим и скорошни избори, за да изберем постоянно правителство. Сега, моля гласувайте дали приемата предложението за временнен принц-министър.

         Галактяните бяха толкова смаяни, че без осмислят вдигнаха ръце, някои дори и два чифта, гласувайки „за” на предложението.

         Един добре охранен землянин, роднина на друг известен землянин, който от скоро ръководеше задкулисно голяма част от делата в Галактиката, наметна с гордост стъпканата тога на властта.

 

         15. Земята - случайно прихванат телефонен разговор някъде от Балканите – година година 20**, трети ден от седми месец по земното летоброене.

         Ритмичната мелодия извади от обедната дрямка министъра, който с учудване погледна непознатия номер на дисплея на телефона си.

         - Ало?

         - Дичо, ти ли си бе? – женски глас, който с нещо се стори познат на политика от новия звезден парламент, но заради съннливостта си не можа да го свърже с лице.

         - Кой се обажда?

         - Как кой – аз! – с учудване, че не я разпознават каза жената. - Леля ти Тонка бе, от наш’то село.

         - А-а-а... Леля Тонка – извинявай, шумят тука едни журналисти – оправда се министъра и зашумоля с някакви листове на бюросто си. - Как си? Как сте там? – Министъра вече знаеше добре кой му се обажда - една от многобройните му роднини по месторождение.

         - Ами добре сме, нали ни помогна миналата година с онези субсидии за космонаторяване на земите, та изкарахме достатъчно от продажбата им на армейските закупчици. Жив да си, леля, дето ни ги прати. Сега наехме още толкова земи, почти всичките наоколо са наши – похвали се лелята. - Дичо, аз дадох на майка ти онези милио...

         - Да-да! Ясно, за това недей по телефона, лельо Тонке, че нали знаеш какви слухари има навсякъде. Ще се разчуе някакъв лъжлив слух и пак трябва да се пишат обяснения за пред хората.

         - Знам бе, знам. Те и тука ни говореха, че сме минали по-втория начин за субсидиите, но сега вече млъкнаха, защото за нас ще трябва да работят всичките. Ха-ха-ха! Ама да ти кажа, че всичко е наред и да си спокоен. Аз за друго звъня, леля, една дребна работа.

         - Кажи, ако можем, ще помогнем. Нали затова сме рода – министър Дичо получаваше от роднините си облаги от по няколко милиона всеки месец и ако трябваше да „помага” това щеше да бъде допълнително заплатено.

         - А, как няма да можеш, че нали за това гласувахме за теб – жената пак се засмя, този път по-угодно към властта и после се покашля и продължи. – Диче, ние такова, лелиното, гледаме новините и видяхме какво става с тези галактики и прочие. Колко народ замина натам, и чухме, че ти в комисия към новия парламент, този Галактическия си бил избран.

         - Е, казаха, че им трябвали специалисти – скромно рече министъра.

         - Така е, леля, така е. Ами такова, аз за Станчо, леля, рода сте, ако може... и той де, там към Галактиката нещо...

         - Какво за него? Нали го сложих началник за горите на западната част от страната. – Ама че съвпадение, точно за същия си мислеше министъра преди да позвъни майката на въпросния Станчо.

         - Да де, ама то горите какво са, нищо работа, земна. Колко е файдата от една Земя!  Диче, остави ги ти горите, имаме друго момче за тях. Не че се оплакваме, ама виж, гледахме, че имало там в небето диамантена планета. Тя легна на Станчо на сърцето. А? Има, нали? Какво ще кажеш, таман за Станчо, да може на нея да го направиш управител или надзорник, диаманти да вади, леля, да ги сече ако трябва, че да рахатясаме вече от работа и всичко – изохка леля Тонка. - То с тая пуста земя все проблеми, къде с посеви, къде напояване, за времето да не говоря, знаеш как е.

         - М-м-д-а-а... – важно проточи министър Дичо и се замисли.

         Вярно са схванали идеята роднините му от село. За тази диамантена планета някоя телевезия скоро беше излъчила репортаж и посочиха, че Галактическия съюз няма много интерес към добива на богатството ѝ.  Земята веднага разположи военен гарнизон, който за късмет беше от десантни части на страната на министър Дичо – още една дребна услуга от страна на Големия брат, който си въртеше далаверите с поддържането на войната с онези другите земляни от бъдещето.

         - Добре, лельо Тонке, ще напиша едно предложение, ама няма да стане за утре, ти не се притеснявай, тя диамантената планета е в наши ръце. Станчо засега да трае в горското, нали има обявена обща сеч, та ще ми трябва тия дни. За диамантената планета да не бърза, след като изсечем всички гори и ги прехвърлим към космоса, право там ще го изпратя. Цяла планета е, няма да се свърши – успокоително каза и извади бележника си, за да си запише за Станчовото назначение.

         - Жив да си, Дичо, знаех, че няма да откажеш. Нали сме един род и...  

         И лелята се впусна в хвалби и обещания никога да не забрави министъра, дето от тяхното село се е пръкнал, та виж чак до звездите стигнал и така нататъка.

         Прехваления едва успя да се извини със заетостта си и да затвори на словоохотливата си роднина от село. После записа в бележника си:

         „Станчо братовчеда от нашето село – диамантения свят.”

         А след това отново започна да пресмята колко кубици да изпишат като негодни, при бъдещата сеч за дървен материал за някаква фиктивна строителна дейност на незнайна планетка, която май дори и не съществуваше.

         Ония галактяните, плащаха за товар дървесина с товар злато – едно към едно.

 

         16. Новогалактически новини – година 6899, последен ден от първи месец по все още стандартното галактическо летоброене.

         Пет години след края на войната срещу „бъдещите”, както разговорно нарекоха нашествениците, част от световете в Галактическия съюз, същите които някога го бяха създали основата му, сега обявиха, че се отделят от съюза и създават нов пакт от Независими планетни системи – които ще са в състав първоначалните дванайсет, според историята на ГМПС. Същите категорично заявиха, че не искат да имат нищо общо със съюза, към който до вчера принадлежаха. Също изрично посочиха, че в тях не се приемат земни жители или онези симпатизиращи на земните галактяни, които все повече се оплитаха в интригите на „спасителите на Галактиката”, плъзнали като космохлебарки навсякъде из обитаеми и необитаеми светове.

         Новоизбрания принц-министър - третия поред от идването на земляните и заменил след уличаването на предишественика си в мащабна звездна корупция, - Тот Баев Тотев, решително изказа позицията на ГМПС, че такива отцепнически тарикатлъци не му минават и веднага наложи строг визов режим за всички граждани от така наречените Независими планетни системи.

         - Галактика може и без тях, уважаеми съграждани – каза той в изказване по току що приватизираната „ГалТВ” - някогашния най-свободен междузвезден информационен канал, изпълнителен директор на който стана неговия племенник, съвсем случайно попаднал на конкурса за назначение и спечелил същия заради професионализма, който имал в тази комуникационна област, макр опита му да е бил в малък седмичен вестник в едно градче на Земята с тираж 399 бройки.

         Виновен ли е племеника, че на Земята възможностите винаги са били ограничени, нали затова космоса е безкрайно голям – точно тук големите хора могат наистина да растат нагоре и все по-нагоре.

 

         17. Планета Диамант – година 20**, шестнадесети ден от шести месец по земното летоброене.

         Добива вървеше добре, дори много добре. Управителя на планетата Станчо И.К.  както винаги зорко следеше някой от товарачите да не изпрати погрешно пратка, която да не е предварително платена – както му беше заръчано „отгоре” той винаги искаше от клиентите прекупвачи да плащат авансово.

         Диамантите станаха много търсение още щом земните бижутери въведоха модата сред галактяните да се кичат с украшения. Вярно, много по-евтино се продаваха, не е както някога на Земята, но пък имаше цяла планета за изкопаване и разликата се покриваше с количеството.

          А и далаверите се вършеха лесно, щом те пазят „големи” хора и изънземни.

         Станчо гледаше винаги да слага по няколко тона обикновен камък в пратките, за които после караше застрахователните компании да се оправят с клиентите и набеждаваше превозвачите, че са подменили товарите. Да са гледали какво подписват в договорите – там изрично, макар и с почти невидим шрифт се посочваше, че при превоза  на стоката всичко е възможно.

         Пари трябваха на новата галактическа управа. Много пари. Даваше им достатъчно, но няма как – налагаше се да прибягва до хитрини, да може да задели и нещо за себе си. Управителя Станчо И.К. имаше дълг към свой роднина, за който напоследък се чуваше, че расте още по-нагоре в споменатата управа. Нека, той е кадърен и заслужава. Но Станчо И.К. харчеше много по хазарт, да му опустее и крастата, която го обземаше само като си помислеше за рулетка и зарове. Отделно спестяваше за нов звездолет, че стария вече не летеше така меко и бързо през подпространството. Тракаха му хипердвигателите и Станчо се излагаше като изкачаше с ужасен шум на космическите магистрали пред новите планети казина.

         А уж диамантена планета управлява, ще го вземат за някакъв заблуден турист.

        

         18. Планета Микра – година седма от новото летоброене в Галактиката.

         Някогашния принц-министър, сега обикновен земеделе Ерат дъвчеше яростно стрък от сух посев, който премяташе от една страна на друга в устата си и рязко изплю щом дочете съобщението.

         В ръцете си държеше стандартен холоизвестител, чрез който от Земеделската задруга поднасяха съжаленията си за това, че му отказват финансова помощ за напоителните канали, тъй като фермата му не отговаряла на новите галактически изисквания по земеделие, които държали на първоначална вноска от петдесет процента от общата сума отпусканата чрез Първа Галактическа Банка, чрез която пък банката осигурявала гарантираност на заема си и съвсем скромно олихвявала дори и тази първоначална вноска до последното изплащане, което не трябвало да бъде по-скоро от сто години, както е по закон.

         В съобщението от Земеделската задруга любезно го подканваха да събере нужната сума и да кандидатсва отново. Първа Галактическа Банка с радост ще му осигури нужния заем, но – подчертано с дебела линия, - само при вноска от петдесет процента на исканата сума.

         Следваха почитания и успех в селскостопанското развитие на фермера до който е адресирано известието.

         Ерат захвърли холограмата, която се разтвори във въздуха, ритна буца суха почва и грабна две ръждясали ведра от купчината вехтории, покриващи отдавна повреденият му трактор.

         Той въздъхна и тръгна по добре отъпканата пътечка. Бързо забрави за гнева си и запя онази народна песничка, станала напоследък известна сред микрианците. Изглежда единствен той осъзна, че всъщност онези дошли от бъдещето земляни, в някое свое далечно или близко утре на настоящето, сами ще се откажат връзката си с изпратените преди няколко години в космоса свои земни наследници. Ще нахлуят и обявят война на всички, която ще има за цел да спре разселването на опасната земна раса и то още преди да се примъкнат до сърцето на Галактиката. Но с действията си те започнаха процеса, който на практика ги е довел до решението за започване на тази война.

         За техен лош късмет, „бъдещите” ще я загубят днес. Но никой не знаеше, щом могат да пътуват във времето, дали няма да се появят отново, например преди няколко хиляди години - направят ли го, всичко случило се досега ще бъде вече без значение, защото ще бъде променено.

         Като тропаше в ритъм с ведрата, Ерат за кой ли път си повтаряше припева:

- Имало едно време Галактика! Имало едно време Галактика!

         Скоро той се изгуби по пътечката, пеейки за онези далечни времена, когато между звездите всичко било малко по-добре наредено. Или ще бъде... някога.

         Недалече имаше извор, в който се оглеждаха две от шестте луни над Микра.

Няма коментари:

Публикуване на коментар